След един месец без транспорти и осиновявания, първото нещо, което направихме в края на карантината беше – ТРАНСПОРТ VIII/2017.
Изпратихме 20 щури бебоци и най-милата майка на света към новия им живот, в Холандия – където ги посрещат като обични домашни животни. И е трудно да обясниш какво точно означава „помияр“ в България.
Пътуването беше успешно и 21 размахани опашлета ни изпращат поздрави от приемните си семейства – в началото на един съвсем нов живот, на 2000 километра от тук.
Благодарим на всички приятели, колеги, доброволци и дарители за подкрепата – за да може едно кутре от канавката да се превърне в домашно холандско кученце са нужни толкова много добри сърца!
Това са ангелите, на които подарихте щастие тази седмица – такива, каквито ги познавахте във Фермата, и в първите стъпки от един живот, за който дори не са мечтали…
Еднооката Мама Ела и нейните 5 бебета
Изхвърлена край село бременна, синеоката мама Ела дала живот на 6 пухкави топчици. Мършава, кърмеща и много, много гладна, тя послушала инстинктите си и се започнала да краде кокошки. Но макар да прилича на лисиче, явно няма същите умения, защото селяните бързо разбрали кой им прави белите.
При поредния си опит да намери нещо за ядене, Ела получава страхотен удар и губи половината си оченце. Убиват и едното от 6-те бебета. Тогава се намира добър човек, който да прибере семейството в мазето си и да започне да търси решение за съдбата им…
Ели влезе в клиниката със силно възпалено око и много слаба – трябваше едновременно да се лекува и да до-кърмва бебетата си. А те – огромни, пухкави, прелестни топки радост – как иначе, с такава майка.
Д-р Маринчева отстрани очето на Ели и го затвори, отбихме малките и момичето най-сетне започна да качва тегло. Толкова сме щастливи, че успяхме да изпратим цялото семейство заедно в приемния им дом в Холандия, за да могат осиновителите да запазят близостта на тази тумба прекрасници…
Поздравяваме всички магьосници по веригата – за три месеца успяхме да превърнем една грозна селска трагедия в холандска приказка за 6 добри сърца. На зелена тревичка, пращящи от здраве и усмивки…
Винъс и Уилямс от Горни Богров
Приехме две уплашени малки сестрички, изхвърлени през нощта насред селото. Кръстихме ги Серина и Винъс. Ден след това, заварихме пред вратата си изоставено момченце – същото като тях. Нямаше как да не са от едно кучило, нарекохме юначето Уилямс и ги отгледахме заедно.
Освен, че си приличаха много, те се и обичаха истински. Живяха дълго в карантина, преминаха храбро през ваксинация и кастрация, весели и нежни души. Серина намери осиновител тук, а Винъс и Уилямс заминаха при своите хора в Холандия.
Шотландците
Копринените Фин, Кива и Маршели – три бебета, намерени от добри хора като малки бебета до кофа за боклук. Когато ги донесоха бяхме абсолютно препълнени и те се съгласиха да ги гледат за месец-два, докато ги ваксинираме и могат да дойдат.
Нежни и спокойни душици, много обичливи и гальовни. На горната снимка е Кива, долу са Фин и Маршели.
Кучило D
Даниел и Даниела
8 грамадни черни маймунки (с една бяла овца в стадото – Дони). Разбира се, изхвърлени от нечий двор. Не струва нищо да стовариш кашона с бебоци край кофата, след 6 месеца пак, и после пак…
Деян и Диди
2-та месеца подготовка на едно толкова голямо кучило в цифри: 24 ваксини; 68 хапчета Цестал; 200кг гранули; 8 кастрации. (Без да броим ре-ваксинацията по време на карантината, хранителните добавки, леченията на 3 от малките, и разбира се – времето на лекарите, гледачите и доброволците, посветено на това кутретата да обичат хората, да са спокойни и да ходят на повод.)
Деляна и Димитър
Късметлии. Истински. Защото толкова едри и тъмни кутрета трябва да се задомяват във възможно най-ранна възраст. Преминат ли 6-месеца в приюта, това обикновено означава, че няма да го напуснат много дълго…
Доли и Дони
Марта и Маша
Намерени изхвърлени в Бистрица, сестричките са разкошни момичета, от най-гальовните и гушливите.
Определено има някаква връзка между цвета и характера на кучетата, защото сладурите от тази разцветка винаги са много ведри и дружелюбни същества.
В Холандия
Продължаваме
Сърдечен поздрав за логистиците Виви и Надя, за лекарките Вики и Поли, за шофьорите Марти и Вальо – всяко пътуване по „линията на живота“ е такова невероятно приключение, че да ти се завие свят.
Отстрани може и да изглежда като „поредното“, но ние си знаем – то е пътуването на живота за пътниците в него и си струва всички нерви и разправии, тоновете бумащина и щурата организация от десетки хора на хиляди километри разстояние…