„В началото се страхувах. Страхувах се, че може да са болни, че някои ще умрат. Страхувах се, че ще бъде непосилно трудно. И най-вече – страхувах се, че когато дойде времето да си тръгнат, ще страдаме – и аз, и те. Мислех си, че мъничките им сърчица ще бъдат разбити, ако след месец у дома, накрая ги отпратя.
После осъзнах, че се тревожа за своето сърце, не за техните. Те бяха щастливи – изследваха света с новите си стопани, играеха в новите си домове по цял ден, раздаваха обич . А за мен оставаха нагризаните мебели и тъгата от раздялата…
Звучи егоистично, но продължих да бъда приемен стопанин заради радостта, че всички те, моите приемни кутрета, са щастливи, заради мен. Играят, защото аз ги научих. Изследват света, а аз съм причината да останат на този свят. Раздават обич, защото аз ги обичах.
Не казвам, че е лесно, защото не е. Всеки път ми се иска да обявя във „Фермата“, че ето това кутре е моят единствен и неповторим приятел и ще го задържа завинаги. А те се усмихват и ми отговарят така:
„Можеш да го задържиш, разбира се. И ще го спасиш, ще сте щастливи. Но всъщност, ти вече го спаси, а то ще бъде щастливо и другаде, след седмица-две няма да те помни“.
И аз плача и изпращам любимото кутре в новия му дом. И после взимам следващото кучило окаяни дребосъчета. И ги уча да играят, да изследват света, да обичат.
Познавам фермерите едва от две години и след всяко приемно кучило почивам месец-два. И въпреки това, днес с радост и гордост обявявам, че аз съм причината 86 кутрета да са живи и здрави, обичани и обичащи.
Не пиша това, за да се похваля. Пиша го, защото аз спасих 86 кутрета. А ако още 9 от нас се престрашат?
Приканвам Ви, мили приятели – не се страхувайте! Станете приемни стопани!“
Публикуваме писмото на И.З. със съкращения и надежда: не деветима, а само трима да се престрашат да опитат; а пък от тях – само един да остане с нас… тогава би имало здраве и живот за още десетки изоставени бебчета, на които иначе не бихме могли да помогнем.
Срокът за отглеждане на кутрета обхваща времето между намирането им и третата им ваксина. Около 30-45 дни, в които се изгражда имунитет и връзка с хората. Ваксините и обезпаразитяванията се правят безплатно в приюта, в случай, че е необходимо – можем да помогнем и с храна.
Всеки ден се налага да отказваме помощ на изоставени бебчета защото няма свободни места в карантинните отделения. Един единствен приемен стопанин може да спаси стотици животи. Но и едничък да спаси – пак е безценен.
Ако искате да помогнете, изпратете ни ваши координати по мейл или във Фейсбук, за да можем да се свържем с вас.