С голяма радост ви съобщаваме, че трите момиченца, на които подарихте ортопедични операции бяха оперирани успешно и вече се възстановяват – при това, много добре! Интервенциите бяха трудни, т.к. всяко от кучетата имаше сложно счупване, но д-р Христо Николов успя да спаси крачетата и на трите.
Най-тежка за изпълнение беше операцията на мъничката Бейби – заради сложното счупване и нейния абсолютно миниатюрен размер. До последно не беше сигурно как точно ще се оперира, упояването беше истинска магия, но се надяваме, че Бейби ще може да порасте силно кученце с четири здрави крачета.
Операцията на Муцунка също беше впечатляваща – за да фиксира ставата д-р Николов трябваше да използва грамадна бормашина. Милата беше с напълно извадена става, възстановяването и ще бъде дълго. В очите и обаче вече няма болка и очакваме след месец-два да я видим как тича, забравила за целия ужас, през който премина.
Роня се възстановява най-бързо от трите момичета. При нея счупването беше тежко, малко над коленната става, но само няколко дни след операцията тя вече започва да си ползва краченцето – такова весело и добро момиче, елате да я погушкате, ще ви напълни с радост!
Това са само нашите ортопедични пациенти, иначе клиниката е пълна и се пръска по шевовете от пациенти, както обикновено. Ето ги и маймунчетата, с които ни е най-трудно да се справим в момента:
Парализираният ангел Мъфин
Докараха ни Мъфин парализиран и с пречупен гръбнак – бил изхвърлен от някакво ромче с колело край блоковете в жилищен квартал в това състояние. Нежно, кротко, добро куче – много жизнен, но неподвижен.
Снимахме го и счупването показа, че има надежда – гръбначният мозък не е прекъснат, прешлените не са счупени… Д-р Николов го оперира по спешност – направи му ламинектомия, фиксация на прешлените. Надявахме се, че не е твърде късно, но… резултатите не бяха вълшебни, както се надявахме – травмата се оказа твърде стара.
Така Мъфин започна да се движи с количка. Малко по малко свиква, все така е жизнен и дружелюбен, а също и винаги гладен. Много го обичаме, той има шансове да проходи, но му трябват повече грижи и внимание, отколкото може да получи тук. Ако има някъде някой приятел на пекинезите, готов да му удари едно рамо – Мъфин наистина има шанс да се подобри…
Лора – с дирофилариоза
Говорили сме ви толкова много за дирофиларията, че вероятно вече сте станали експерти. Великанчето Лора е тук за дълго лечение, борим червеите в сърцето, трупа килограми, почива си от тежкия живот на улицата. Тя е късметлийка – има си приятели, които помагат за скъпите лекарства, хората които са я намерили остават до нея.
Едноочето Силвър Зори
Тя си беше двуоче преди да дойде при нас, но другото и оченце беше неспасяемо увредено от травма. Водихме я на офталмолог, но стана ясно, че няма какво да се направи и д-р Маринчева ампутира болното оче. Заедно с това и направихме кастрация, вече има и една ваксинка.
Зори живее в тежки условия – в малка клетчица в склада. Вече е по-доверчива с хората, съвсем близо е до това да се превърне в домашно котенце. Много ще се радваме, ако можем да я настаним в спокоен приемен дом, където да се отпусне и да разцъфне. Ако искате да и помогнете – пишете ни!
Парализираната Деси
Борим се за живота на горкичката парализирана Деси. Момичето е намерено в това състояние, напълно безпомощна – д-р Маринчева направи всеки възможен тест, гледахме я дори на скенер, но в крайна сметка няма окончателна диагноза.
Най-много от всичко на Деси и помага физиотерапията. С раздвижване по 6 пъти на ден тя започна да повдига глава, както и леко да движи задните си крачета. Деси има нужда от много специални грижи, които осигуряваме трудно. Трябва и другар-доброволец, който да и помага редовно, за да се справи с парализата…
Хайди
Изхвърлена надалече в планината (малко под връх Мургаш), старичката Хайди е куче с много, много късмет.
Кротката баба трупа сили в своя скромен болничен бокс, в близките дни ще посети и офталмолог, надяваме се че все още не е твърде късно да направим нещо, за да не си изгуби напълно зрението…
Животът продължава
Започна традиционно най-трудния за приюта месец – август. Време за почивка и усмивки, слънчеви лъчи и по възможност – тонове солена вода. И това е прекрасно – пожелаваме на всички да си починат, да рестартират машината на ежедневните проблеми, да се почувстват щастливи в телата си и да усетят смеха на лятото по кожата си!
Ние с кучетата сме си тук и ще ви чакаме – когато се сетите и ако имате възможност, да наминете или да споделите някоя трошичка. Защото в света на кучешкото страдание няма делник и празник. В него всеки ден е ден за болка, така че оставаме на своя пост – при нашите приятели, които дори да знаеха какво е ваканция – пак нямаше да я получат…
