Породата не прави кучето и това не е пропаганда. Лоялността, дружбата, желанието да бъде добро са неговата същност, независимо дали е развъдено да ни носи птици, да пасе овце, да ни пази или е родено случайно. Нежните сърца на мишлетата от приюта горят за стопаните си със същия плам като на марковите им събратя.
Прегръдки за семействата, които се увеличиха с опашата радост от приют Фермата! Също и за приемните стопани, дарителите и доброволците – хората, които видяха в тях не Помияр, а Приятел и им отредиха живот на обич и радост, вместо болка и смърт на улицата. На добър час!!!
Рана
Рана и сестричката и – Тана са изхвърлени на боклука домашно-развъдени мишлета. За тяхно голямо щастие ги намериха хора, които бяха готови да ги подслонят за две ваксинации – толкова е важно за мъничетата да получат истинска близост и топлина в първите си месеци!
Десислава Генова влезе в приюта с по една усмихната до ушите дъщеричка във всяка ръка. И каза: „Прочетох нещо, което бяхте написали. Че всяко дете трябва да има куче и майка, която да му го позволи. Така се реших – дойдохме, за да изберем нашето куче.“ Ех!
С повече от 60 кутрета в приюта децата не знаеха накъде да гледат. Но когато се спряха пред клетката на Рана, любовта пламна от пръв поглед. Черното дребосъче с огромните ушички просто им грабна сърцата.
Един детайл, който ще ви каже всичко: когато извадихме Рана от клетката за тях, мъничкото момиченце хвърли настрана плюшения заек, иззад който надничаше и извика: „край вече с този ИЗКУСТВЕН заек“!!!
Топси и Бела
Както повечето кутрета, които попадат при нас – Топси и Бела бяха намерени от добри хора. Те се свързаха се с нас за помощ с подслоняване и задомяване на малките, и трябваше да ги задържат при себе си за месец, докато получат две ваксини и могат да дойдат във Фермата без опасност от инфекциозни заболявания.
Един месец обаче не е малко време за обичане. Когато стана време да ги оставят при нас Ивона и Андрей не можаха да си представят живота без тях. Опитахме се да ги разубедим с аргумента, че в приюта има други мъници, за които приемен дом като техния е мечтан шанс, но късметът беше на страната на двете топчици.
Щастливците Топси и Бела продължават живота си в дома на хората, които ги приеха като свои и им спасиха живота. Май за никого поговорката „роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на бокука“ не важи толкова, колкото за тези запетайки…
Пети
Историята на 5-месечната Пети не е за вярване. Накратко я приехме след месец престой на хотел (докато бъде ваксинирана), където я настани нейната спасителка-чужденка, след като я беше издирвала и откупила от група роми, които пък я бяха отнели със сила от друго ромче седмица по-рано…
Гето-кучета са най-добрите. Няма да спекулираме по какви начини се случва тази локална селекция, но е факт – там оцеляват само най-добрите и кротки същества.
Пети без никакво преувеличение беше съвършеното кутре на приюта (заедно с триподчето Стефи) и това е неоспорим факт. Благородно, нежно, умно, разбрано, внимателно момиче, но по закона на Мърфи – сиво, брадато и огромно…
Вселената обаче няма как да е направила толкова добро същество за нищото. Така че, когато Вероника Солакова дойде в приюта, за да намери първото си куче и каза „препоръчайте ми подходящо кутре“ нямаше никакво съмнение, че отиваме директно при Пети.
Благодарим на Вероника, че ни позволи да я срещнем с Пети, знаем че ще е доволна от това свое решение всеки ден от живота им заедно!
Стронг
Кайли Аргиров и нейната майка са австралийки, но живеят в България вече няколко години. Дойдоха във Фермата, за да намерят най-добрия приятел на милото си куче – Дейзи. Да си има другарче, че си щуреят и да се радват на живота в къщата им в с.Рударци.
Мъничкият Стронг (бивш Макс, някога си обречен да умре край пътя юнак) не може да се нарадва на новия си живот с тях.
И ние също!
Списъкът на Стиляна
Стиляна Равелска е български цигулар – живее и работи във Финландия. Този месец, тя посвети цялата си годишна почивка у нас на това да помогне на три свои приятелки да осиновят маймунчета от приюта.
Смешният Джони дойде при нас със сестричката си Лиска – изхвърлени от стопаните на майка си. Беше на косъм от смъртта заради пневмония, но прескочи трапа, при това с прекрасно отношение към всички проблеми – махаше с опашка дори в дните, в които не можеше да се изправя. Днес юначето тича по зелени полянки с Йохана Аники – чака го прекрасен живот!
Изхвърлена до контейнери за боклук в Драгалевци, шушулката Ера имаше предначертана съдба. Да се скита гладна и самотна по улиците, да мръзне и боледува година-две, да роди 15-20 бебета из пущинаците, да умре сама и в болки… Съдба – отменена! Вместо това тя ще живее дълго и щастливо с Хиля Хейсканен в страната на Дядо Мраз…
Тана е сестричката на Рана – също изумително мило същество – направено от обич и целувки. Какво ли си е мислел жестокият човек, който ги е изхвърлил надалеч? Със сигурност не е предполагал, че Тана ще се озове във Финландия с Рия Ратанен. Утешава ни фактът, че Тана вероятно ще живее много по-добре, отколкото е живял той някога…
Това не е първото куче, на което Стиляна помага да намери добър дом. Миналата година тя доведе в приюта друга приятелка – Мина Хутунен, която осинови нашия миниатюрен герой Херкулес – старо момче с епилепсия. Помните ли го? Такъв е животът на мъничкия българо-финландец днес с нея, пие си лекарствата и е много, много щастлив:
Въпреки, че организацията на пътуването наистина не беше лека и включваше много хора, документи, време и нерви, Стиляна успя да събере Джони, Ера и Рана с техните осиновители. А на отлитане обеща на фермерчетата, че догодина отново ще си идва и няма да ги забрави.
Три спасени живота наведнъж… Нямаме думи, Стиляна!!!
Смисълът на живота
Работата във Фермата е трудна и напрегната по начин, който никой външен човек не би могъл да разбере. Стотици, всъщност вече почти 5000 кучета от улицата – дошли при нас като изоставени, болни, измъчени… и за да е възможно да се приберат у дома с вас направихме истински приют и ветеринарна клиника.
Това означава също нормативи и документи, протоколи и дневници, доброволци, осиновители, приемни стопани, диагнози и лечения, материална и авто-база, немислими логистики за транспортиране в чужбина, да не говорим за всичко необходимо за функционирането на такъв огромен обект – изискванията на държавата, поддръжката и ремонтът – от ямите до последната крушка, също работата в голям екип при постоянен недостиг на средства и преработване в доскоро абсолютно мизерни условия, и разбира се – „защо да помагам на кучета, вместо на деца“ и „фондациите крадат“… Всичко това е без „частта с кучетата“ – същинската ни работа, която познавате.
Няма смисъл да навлизаме в детайли. Всеки, който се е опитвал да направи нещо в България може да си представи за какво говорим, а това че се финансираме само от малки дарения дори няма смисъл да го споменаваме. Почти непосилно трудно е. Меко казано.
На някого може да прозвучи звучи като жалване, но не е. Дали сме си живота за да го има това място. Всеки ден работим с цялото си сърце за кучетата и така, че да заслужаваме вашето доверие. Написаното е всъщност въведение към просто съобщение.
Съобщението е: Струва си, колкото и да е трудно – има смисъл. Защото осиновяването е есенция на доброто.
Всеки ден, докато местим своите спасени приятели от тази решетка зад другата, заедно с тях мечтаем за деня, когато техният човек ще им позволи да изпълнят предназначението си – да го обичат до последния си дъх.
Когато настъпи този ден и изпращаме развълнуваните осиновители с грейнало куче в ръце, се докосваме до сърцевината на най-доброто в човешкия свят. Щедростта, милосърдието, грижата, нежността, приятелството и разбира се – любовта.
Такова нещо е осиновяването.