Забравените

„Преместих се във Варна преди седмица, кучетата ми са на вилата. Барем да ги отвържете, да не умрат от глад“.

Това са Бъки и Мури, когато отидохме да ги приберем, след това съобщение.

Бъки е 8 годишен, има дирофилариоза. Живял е на вилата. Хранел се е всеки уикенд. Разхождал се е всеки път, когато успее да скъса синджира. 3-4 пъти за тези осем години.

Бил е чудесно куче пазач. Пазил е вилата. Когато са дошли крадци, той е свършил работата си – започнал е да лае. На пусто, защото нямало кой да чуе кучето-пазач във вилната зона. Крадците обаче предпочели да замълчи.

Пребили го с метална тръба.

Той бил вързан, не можел нито да се защити, нито да избяга.

Уикендът дошъл, с него и „стопанинът“ на Бъки. Видял кучето-пазач, подгизнало в кръв, видял ограбената вила и взел мерки. Сдобил се с Мури и го вързал на съседното дърво.

И така куче-пазач станал Мургаш, защото Бъки се страхувал от непознати. Минали години. Бъки и Мури заживели на вилата, на няколко метра един от друг. Хранели се всеки уикенд. Разхождали се всеки път, когато откъснли синджирите.

До денят, в който стопанинът заминал, без дори да се сети за тях – едва няколко дни по-късно се сети и ни сигнализира.

Това е историята на Бъки и Мургаш. Но би могла да бъде историята на всяко едно от кучетата, вързани някъде. Забравени.

Бъки и Мури вече не са забравени.
Благодарим Ви, че не забравяте да помогнете на приют „Фермата“! Вашите дарения са единственият начин кучета като Бъки и Мури да получат втори шанс!