Овчарката Сузи, или „трикрачката от старческия“ е вече при страхотните си нови стопани във Великобритания! Макар и да е в новото си амплоа на домашно куче едва от една седмица, тя се показва като едно наистина прекрасно момиче, точно както се надявахме да стане!
Сузи е на осем. Дойде в приюта заедно с престарелия си приятел – двамата били пазачи на склад, но със срива на строителния бизнес загубили дома си. Хората, които са ги отглеждали всички тези години ги доведоха със сълзи на очи в приюта, самите те без работа нямаха никаква възможност да се погрижат за приятелите си.
Вече забравила младежките си години, че и с ампутирано предно краче, Сузи прекара две години в приюта без нито едно запитване, независимо от прекрасния си характер. Нещата се промениха преди няколко месеца, когато нашите английски приятелки решиха да направят малък албум със снимки и истории на златни по сърце, но непривлекателни на външност кучета от нашия край на света. Сузи беше първото куче, което изникна в главите ни щом се замислихме кои са нашите Златни кучета.
И за да не става твърде дълга тази история – директно по същество. Магията сработи отново, а ние получихме така нужното ни потвърждение, че рано или късно за всяко добро създание се намира добър човек. Сузи е в новия си дом вече седмица, а ние споделяме с вас писъмце от нейната нова майка:
Ето кратък разказ за първата седмица на Сузи при нас, първо точките, които тя ме помоли да напиша:
1. Сузи яде пиле с ориз и много и харесва, но сме я сложили малко на диета.
2. И кокали много обича, но и тях сме ограничили, за да отслабне.
3. Много обича да си ровичка в леглото, за да си направи гнезденце. Като го оправя ми хвърля един неразбиращ поглед и бързо го намачква отново.
4. Вече срещна доста кучета в парка – някои и харесват, от други се стеснява малко.
5. Успя да изтича от банята в градината, да се овъргаля в окосената току-що трева и да се изцапа цялата наново… ГОЛЯМА ГРЕШКА… Важен Съвет: не косете тревата ПРЕДИ да сте изкъпали кучето. Макар, че и беше много весело!
6. Където и да отидем, хората ни спират и питат каква е нейната история.
7. Пътува чудесно с кола.
8. Има да сваля сума ти козина – ще отнеме бая време, докато успеем да я изрешем цялата. Действаме по малко всеки ден.
Сузи се вписа в живота у дома на мига, намести се отлично и е абсолютно прекрасна, просто не можем да повярваме как бързо се адаптира, колко добре се държи и какъв е прекрасен приятел!
Очаквахме да и отневе време, за да се приспособи, да има разстройство от смяната на храната, да се бои от нас, изобщо всичко, което човек очаква, когато осинови куче, което никога не е живяло в дом. Имали сме толкова много кучета, на които им трябваше време да свикнат, обаче не и на Сузи, тя е страшно щастлива тук! И е невероятна целувачка, прави, струва, все гледа да те целуне. Благодарим, че я спасихте!
Алисън и Роб
Сузи у дома
Сърдечно благодарим на осиновителите Алисън и Роб – мед ни капе на сърцете да прочетем този разказ и да я видим на снимка на собствено меко легълце! Няма да издаваме повече, но има вероятност още едно нежелано съкровище от Дома на Пенсионера да потегли, за да прави компания на Сузи, но засега не можем да кажем повече, само стискайте палци!
На нашите страхотни приятелки във Великобритания – шапки долу, те помогнаха на толкова много от нашите „безнадеждни“ кучета да намерят своите любящи стопани – слепите Йоцо, Рекс, Анди, едноочковците Метеора и Дади, слепият Мишо също има дом, само трябва да приключи лечението си за дирофилариоза, замина и Сузи, може би няма да остане единственото българче в това семейство… ехх… Чудно, при каква вероятност се осъществиха тези чудеса за точно тези кучета благодарение на Катрин, Бриджит и техните помощници? Сигурно милион към едно! Направо плашещ късмет! А на нас остава само да продължим да работим със всички сили, за да се случват още такива абсолютно невероятни чудеса!
И един малък послепис, от Сузи за доброволците, дарителите и екипа на Богров:
МЦУ! МЦУ! МЦУ! МЦУ! МЦУ! МЦУ!