Име: Лена
Особености: Едва ли някой в приюта ще се сети каква е тая Лена, за която говорите. От старческия ли? Че там половината са кафяви и без зъби. Плоска глава ли? Дебела? Ааа, кюфтето ли, бе, така кажете! С тегло двойно на здравословното, без никакви зъби, със счупен нос и на поне 8-9 години, Лена беше от кучетата „за никъде“. Май дори дълго време нямаше своя обява на сайта – струваше ни се невероятно да я поиска някой, който не я познава.
Престой в приюта: 2 години
Нов дом: Великобритания
Лена „Кюфтето“ се прочу с факта, че е най-дебелото куче на Богров. Всъщност, същия факт по най-невероятен начин се оказа и нейният път към щастието. Ето така:
Когато Алисън и нейният съпруг Роб осиновиха 3-краката овчарка Сузи, пътуването беше с малко нерви. Свикнала да се глези на доброволците, вместо да се разхожда, всеки път, когато я изкараше човек от клетката Сузи се просваше на земята за галене без оглед на никакви молби и увещания. Съответно – на път за Англия спретнала своя малък цирк на човека от транспортната фирма (кучетата, които задомяваме в Англия не пътуват с нас), той решил, че ние нещо мамим осиновителите, казал на посрещащата организация, че кучето не може да ходи, те се обадиха притеснени и изобщо… филм.
Започнаха обясненията: в такъв огромен и необмислен като конструкция приют няма как да не прехранваме животните, ако не искаме да се избиват, а в старческия като цяло има атмосфера на преяждане, Сузи е просто любвеобилна и дебела, не е вярно, че не може да ходи и т.н… За илюстрация на това какви гурмани са нашите старци пратихме на Кати в Англия снимки на Лена – ето го най-дебелото куче на приюта, обаче няма как – ако искаме да не яде, то трябва да я държим в малка клетчица. Кати пратила на Алисън, Алисън показала на Роб и без това влюбените до уши в Сузи (която междувременно беше успяла да пристигне и да ги завладее без съпротива) прекрасни хора започнали с тъга да си отварят снимките на Ленка отвреме-навреме.
Ние пък, в това време разказахме на Кати каква е хавата с Леночка – тя пристигна в Богров кожа и кости (но без косми, защото имаше краста), без зъби и със счупен нос. Можем само да предполагаме, че някой здравата я е треснал, за да отблъсне опитите и да му се мазни крастава и грозилна. Та, дойде Ленчето в приюта, започна да яде и… не спря! Килце по килце се превърна в ниска табуретчица, възможно е дори в някоя особено напреднала страна да биха ни обвинили в жестокост към кучето-тюлен, толкова дебела стана. А кучето-тюлен дебелее и не спира да плющи, мисли си, че сега и е паднало да кльопа, горката…
Накратко: Лена замина за Англия преди около месец – там живее с приятелката си Сузи, с която бяха в добри отношения в старческия дом. Макар да не се храни така, както смята, че и се полага, тя е безумно щастлива, доволна, послушна и весела.
П.П. Тъжен факт: Когато Алисън и Роб излезли да посрещнат буса с колата и Сузи в нея, Сузи изпаднала в див ужас, решила, че сигурно ще я връщат, скрила се под колата и не се успокоила (нито погледнала новопристигналата и особено ентусиазирана от приключенията Лена), докато не се прибрали у дома.
И тук огромни благодарности за Алисън и Роб – осиновителите на вече 2 безнадеждни богровчета, за Кати и Бриджет; които помагат на кучета от цяла Европа; за вас – хората, които не привикват с действителността, а я променят по свой вкус (и за щастие – той е Добър!).
