Така. Представете си приют за кучета. Има голям двор и висока ограда. И двеста кучешки обитатели, които не са от най-тихите.
Сега си представете един млад котарак. Котарак, който преспокойно прескача оградата.
Бавно и наперено преминава през целия двор, пред погледа на потресените от безочието му обитатели.
Представете си и опулените физиономии на служителите в горепосочения приют, когато виждат кой разбунва духовете.
И когато в досието на котарака, за място на залавяне и повод за прием, записват „Дойде сам“…
Няма нужда да си представяте – тъкмо това е историята на Портокал.
С оглед безопасността му, не можехме да го оставим да обитава мястото, което той си избра, а именно – двора на приют „Фермата“.
Така че, сега е прибран в клиниката, ваксиниран, кастриран, обезпаразитен, чипиран (и още, и още…).
Портокал е на около годинка. Изключително гальовен. И красив. И послушен. (и още, и още).
Очаква свoите осиновители в приют „Фермата“. Ако го харесвате и искате котка – заповядайте да се запознаете. Ако го харесвате, но не искате котка – споделете, за да намерим заедно неговите хора!
Photo credit: Ivanka Patterson за Stardust Pictures