Име: Мири (защото е толкова мирен)
Особености: Мири има два големи гряха: да е огромно куче и да си няма предно краче. Голям стана и без човешко участие, а крачето загуби след като го беше ударила кола. Тогава беше само на 6-7 месеца, направихме всичко възможно да спасим крака, но не зарастна и се наложи ампутация. Мири е един от ветераните на Богров, горкият.
Престой в приюта: 2,5 години
Нов дом: Унгария
Каквито и суперлативи да изръсим за Мирко – нищо няма да е достатъчно, за да опише това огромно, нежно сърце, тази кротка душа, мъдра и търпелива, този ведър и светъл ум – Мири е категоричен любимец на сума ти народ. Всъщност – на всеки, който го познава.
Не можем да си припишем заслугите за дълбоката душевност на Мири – истината е, че той си беше такъв още като се появи със строшения си на сума ти парчета крак. Цялата галимация покрай неговото лекуване продължи около 3 месеца, а след това той стана първото трикрако куче на Богров. И до там.
Предлагали сме Мири на всеки, на когото е възможно да бъде предложен. Хвалили сме го, пробутвали сме го, тикали сме го в очите на всеки… Ц, няма и няма хора, които да му дадат подслон на по-добро място. Сума ти 3-краки се изредиха в приюта, много от тях намериха своите стопани, Мирко обаче (донякъде и защото наистина е сред най-грамадните възможни животни, главата му е като на мечок направо) все едно беше пуснал корени в проклетата клетка.
Колелото обаче се задвижи и както е ясно вече – Мири е на супер яко място. Ето как стана:
Стела, която не твърде оригинално също обожава Мири си беше поставила за цел да му намери местенце в рамките на тази година. Годината обаче се изнизва и изтърколва, а за Мири все така кандидати не се появяваха. В пристъп на паника, че работата върви на към пълен провал, пуснала в своя Фейсбук албумче Forever Alone и написала описанията на няколко кучета на английски с надеждата някой приятел да им протегне ръка.
И така – абсолютно случайно, ненадейно и обратно на всички вероятности, светлият лик на Мирко се озовава пред очите на г-жа Кейт Пинчиз – англичанка с постоянен адрес в Унгария, дългогодишен развъдчик и съдия за ротвайлери и настоящ луд фен на унгарската порода – пуми. Кейт има грамадно стопанство (хиляди декари) с голяма оградена част и сума ти зверове (главно пумита), за които се грижи като в 5-звезден хотел.
Видяла Кейт Мирко, усетила отчаянието и топлината в описанието и хоп: „ако има как да стигне до мен този добряк – има дом и обич за него тук“… Очевидци твърдят, че Стела за малко да умре, ронила сълзи, подскачала и изпила чаша вино на екс от вълнение. И има защо – 10 дни по-късно Мири вече беше в бусчето за Холандия, за да го оставят по пътя в неговата нова ферма, където вече месец и половина той радва и се радва на компанията на прекрасната Кейт.
Специални благодарности за Кейт – дано и се връщат всички огромни добрини, които прави за кучетата. Впрочем, това не е първото и българско куче. Стела и Кейт се запознали на изложба на Национален клуб ротвайлер, където Кейт съдела, а Стела превеждала. След като раздали титлите и джангърът утихнал на терена останало само едно свито бездомно кученце, намерило кой да му насипе малко гранули в единия край на поляната. Тогава Кейт направо го взела и го натоварила в колата за към дома си – така правят добрите хора. Пу, пу, пу, за Мири и Кейт, от щастие да не се отърват!
