Румънският парламент гласува евтаназия за уличните кучета след 14-дневен престой в общинските приюти. Решението дойде след като по-рано през седмицата 4-годишно дете беше разкъсано от кучета в заграден двор на 1,5 километра от градски парк. Трагичното събитие беше представено от прес-центъра на полицията като атака на бездомна глутница и получи огромен отзвук във всички румънски медии.
Използвайки за пореден път „кучешката карта“ бившият кмет на Букурещ и настоящ президент Бъсеску отново печели народната любов с политически нелепото „хората са над кучетата!“ Като кмет Бъсеску вече веднъж унищожи десетки хиляди кучета (сред тях и всичките кастрирани) в града. Днес, разбира се, в Букурещ има двойно повече кучета, но пък как гласуват хората за такива „решителни и смели политици“!
Добре изиграната между премиер и президент игра на кървави закони не е случайност. Същите поправки ги гласуваха и в края на 2011, но бяха тогава те бяха отменени от конституционния съд на Румъния. Днес, изписани с кръвта на 4-годишно дете, противоконституционните поправки изглеждат недосегаеми.
Средните изчисления (както и у нас румънците нямат точен запис на броя дворни кучета в страната) сочат, че всяка година в дворовете на крайградските и селските зони на Румъния се раждат около 5 000 000 кутрета. 1/2 от тях биват унищожени от собствениците на майката в първите дни, цифрата на задомяваните е нищожна, а останалите се изоставят – във или край близко населено място. Оцелелите от тях съставят основната, трайно захранвана популация от бездомници.
Подобни са цифрите и у нас – изследване на Gallup от края на миналата година сочи, че от 2 400 000 домашни животни (котки и кучета) 80% се гледат навън, а 50% от собствениците на дворни женски кучета изоставят кутретата им на улицата. В същото време кастрираните животни (17%) преобладават при апартаментните кучета, които обаче не са съществен източник на нови бездомни популации.
Въпреки очевидното, в уравнението на проблема с бездомните кучета и в двете страни липсва централния термин „кучета, ползвани за охрана“ – основен източник на популациите от бездомни. Всяка пролет и есен дворовете бълват хиляди нежелани кутрета, т. нар. „вилни кучета“ се напъждат за зимата, а приключилите строежи и складове изхвърлят своите „пазачи“. И двете държави не контролират под никаква форма собствениците на дворни кучета, малкото санкции и правила се спазват само в големите градове, а регистрация и контрол реално не се провеждат.
За капак програмите за овладяване на бездомните популации са оставени на политическата воля и бюджета на бедните и често корумпирани общини. На свой ред кметовете предпочитат да инвестират в радикални, доходоносни и нетрайни методи, които да донесат незабавно одобрение и добри резултати на следващите избори. Изборът е между изтребление на бездомните кучета или още по-евтиното изхвърляне на кучета в други общини – дългосрочната работа по реално решаване на проблема изисква твърде много усилия. А работещата програма не се изчерпва само с кастриране на наличните на улицата животни.
Така, както преди 50 години е имало уроци по обществена хигиена, днес е жизнено важно да подобрим културата на отглеждане на кучета и хората да получат знанието какво е кастрация, какво е обезпаразитяване, къде могат да ги направят евтино (или безплатно). Нужен е малко контрол, а не нова законодателна рамка – България забрани изоставянето на животни със закон през 2008-ма, но и до днес няма нито един глобен по него. Отговорността за това се прехвърля между Министерството на земеделието, полицията и общините, докато не пострада човек по-сериозно. Тогава най-радикалните и необосновани мнения намират изява в медиите и нагнетяват масово безпокойство, поставяйки емоциите в центъра на един съвсем практичен и логистичен проблем.
Румънският опит наистина е много важен за нас – направеното в Румъния през последните две десетилетия е нагледен пример за това какво не трябва да се прави в никакъв случай, ако наистина искаме да се отървем от бездомните кучета веднъж завинаги. По някакво странно стечение на обстоятелствата тази област е сред малкото, в които ние сме решително по-напред от съседите и това е очевиден факт за всеки, посетил румънски град през последните две години.
В София, Пловдив, Бургас и Русе реално местните популации са овлаяни, общинарите най-сетне започват да разбират източника на проблема, да се обръщат към стопаните на дворни животни и да се тревожат за съседните общини, които масово им внасят нежеланите си кучета. В София и Русе вече се предлагат безплатни кастрации и за дворните кучета, в Пловдив трудно ще срещнеш куче на улицата, а в Бургас дори беше създадено специално звено към общинската полиция, което да следи за регистрацията на животните.
Стъпките в правилната посока обаче ще останат само стъпки, докато не създадем Национална рамка за справяне с проблема. Тя трябва да включва образоване и контрол на собствениците на кучета и да се провежда на държавно, а не на общинско ниво, координирайки съвместни усилия, които да ударят едновременно наличните навън животни и дворните кучета, източник на постоянния приток към улиците.
България вече показа, че макар и трудно, може да работи адекватно и умно по проблема – за 5 години сравнително добра работа в София вече има три пъти и половина по-малко кучета. За сравнение – в края на двойно по-скъпата и неефективна програма за унищожение, проведена от кмета Софиянски, София „се похвали“ с над 30 000 трайно улични кучета.
Популизмът е голямо нещо, но през последните месеци българите дават индикации, че вече са му се нагледали. Не сме и жестоки хора – самият факт, че изхвърлените кутрета не са удавени, а им е даден този „шанс“ показва, че сънародниците са на крачка от това да гледат кучетата си цивилизовано. Остава само да им покажем как и да го направим достъпно.
Стела Райчева, София 12.09.2013, в-к Труд