“Истинските приятели не са онези, които се смеят с теб, а онези, които остават и когато плачеш.“
Би могло да се каже, че през последните тежки месеци, всеки един от нас се изгубваше нееднократно. Всеки един от нас се е въртял в леглото нощем, а в главата му са се блъскали въпросите „Какво да правим?“, „ Дали да не се откажем?“ , „Ама защо тези хора ни мразят“, „Има ли смисъл да се борим?“…
И ето как вие, скъпи осиновители, ни отговорихте. Ето как успяхте да заличите всички съмнения в главите ни, като дойдохте и ни показахте не само своята подкрепа, но и единствената причина, поради която всичко, през което бихме преминали, за да продължим, си струва.
Да броим задомените от нас кучета е едно. Съвсем различно е да видим 150 от тях, заедно със стопаните им. Едва ли ще можем с думи да изразим чувствата, които породи тази среща у нас. Щастливите, добре гледани и много обичани кучета говорят повече от всички думи.
Уж са си нашите кучета, но вече не са. Уж са същите, но са съвсем различни.
Да видим как Джак, който на 7 годишна възраст за първи път беше погален от човек, подава лапа за здрасти на Надя – умилително! Да видим как след това поглежда с обич стопанката си и се опира в крака й, сякаш за да се увери, че въпреки срещата с приютските хора, не я е сънувал и тя все още е негова – безценно!
Прегръдката, с която Зоран посрещна Веси не е нищо, в сравнение с любящото му близване на ръката на стопанката.
Беа и Данте ли са щастливите хъскита, теглещи с ентусиазъм велосипедиста? А не бяха ли те онези отритнатите, които намерихме кльощави и занемарени?
Нима дебеланата, която топурка към нас на три крачета, ухилена до уши, е същата Сандра, която гледаше все надолу и будеше съжаление у хората?
Кое е онова огромно куче, което се оставя да бъде яздено от мъничко момиченце? Не е възможно да е Пламен! Пламен беше тъжен и съсипан, този пес тук струи щастие на талази!
Как така кривокракото и плешиво пале Шарки сега е самоуверен и удивително красив пес?
Рита? Трикраката овчарка, задомена преди три години?
Дончо, който приличаше на скелет?
Бившата сляпа Аура? Възможно ли е тя да е този прекрасен лабрадор?
И Изи, и Таша, и Бони, и кучета, излези от нашия приют като ситни бебенца, а сега превърнали се в истински домашни любимци?
И кучета, тръгнали си от нас толкова отдавна, сякаш са минали десетилетия, а не само няколко години…
Можем да изброяваме с възторг още дълго. Всеки един от вас, приятели, всеки един щастлив тандем куче и стопанин, възвърна вярата ни, даде ни увереност и ни подсети защо има смисъл. Нищо, че за някои медии това било протест. Нищо, че коментарите под статиите за събитието си бяха обичайните хейтърски такива. Нищо. Единственото важно нещо днес, сте вие. Вие и вашите четирикраки другари. Благодарим ви от сърце! Благодарим ви, че ни подкрепихте и дарихте 610лв! Благодарим ви, че дойдохте! Но най-вече – благодарим ви, че в този тежък за нас момент сте до нас и ни подсетихте не само къде отиваме, но и защо го правим!
