Редовно, когато публикуваме обява на породисто куче в нашия приют, повечето коментари са от рода на „Ама кой го е изоставил? Та то е породисто хъски/кане корсо/мопс и т.н.“
За нас изоставянето на породист любимец е абсолютно същото предателство, както и изоставянето на безпороден такъв, но с историите на тези две момичета искаме да покажем на хората, които развъждат животни – като ги продавате за много пари, не им гарантирате добър живот!
Моли е боксер на 10 месеца:
Животът й не започва добре – нежелана, периодично прогонвана от дома си, където сама се е връщала.
Всъщност, идването в приюта и разходките с доброволците, бяха най-хубавите неща, случвали й се някога.
Чиара е пет месечен чехословашки вълчак.
Тя е била подарък. Не можем да обвиняваме първия й стопанин, че не я е задържал – в крайна сметка, никой не го е питал иска ли куче.
За няколко месеца Чиара сменя няколко собственика, докато накрая се озова при нас.
Когато разбрахме за нея, поредния собственик планираше да я пусне в гората, защото и без това била „почти вълк“.
Сега и двете момичета са щастливо задомени и имат собственици, които да ги ценят и обичат завинаги.
Молим Ви, преди да си вземете куче, независимо, дали го осиновявате или купувате, задайте си следните въпроси:
– Всички в семейството ми ли искат куче?
– Имам ли достатъчно време, за да го разхождам?
– Кучето ще живее около 15 години и през всички тях ще има нужда от мен. Готов ли съм да се посветя на толкова дълъг и отговорен ангажимент?
– Храната и адекватните медицински грижи струват пари. Готов ли съм да ги платя?
– През годините моят живот ще се променя – може да сменя жилището си, да отида да живея в чужбина, да се сдобия с нов партньор (или да загубя настоящия си), да имам деца или внуци. Готов ли съм да се грижа за кучето си, независимо от всички нови обстоятелства?
Ако дори на един от тези въпроси отговорите с „Не“, молим Ви, не си взимайте куче!
И никога, никога не подарявайте живо същество! Дори да си мислите, че човекът срещу Вас мечтае да има животно, изборът за това кога и кое животинче да си вземе, е на човекът, не Ваш!