Здравейте!
Пиша ви във връзка с едни осиновени котета от вашия приют:)
Казваха се Лин и Пин.
Та… вече мина малко повече от месец от както са вкъщи и мога да ви кажа, че няма такава радост! По цял ден си играят заедно, спят заедно, дори не искат да се хранят отделно… Наложи се да им купя една по-голяма чинийка, за да може да си хапват заедно.
Сега те си имат нови имена- Грей и Пийбълд. Сивичката госпожица се е родила с името си – Грей, а пък сестричката й има толкова много петънца по цялото си тяло, че дори и възглавничките на лапичките й са на петънца. Доста мислихме как да я наречем, и накрая избрахме Пийбълд (пъстра).
Игрите и спането са неразделна част от ежедневието им. Накупувах им разни играчки от Pets & U, с които много се улесних, защото изстребителските гоненици понамаляха.
Любимите им играчки обаче си останаха лазерчето, катерушката иии… косата ми. Колкото и странно да звучи и двете обичат да се заплитат в косата ми и да прекарват много време там.
Със приспиването имаме нещо като ритуал – слагам ги да спят на дивана върху едни пухкави възглавници, но! Често се случва така, че нито едната не остава там, след като стана от дивана. А когато се събудят и установят че не съм до тях, пада голямо търсене докато не ме намерят – идват и започват да се гушкат, да мъркат и да си играят с косата ми.
От няколко дни ми направи впечатление че са научили кога ставам за работа, (обикновено 04:40 -05:00) та в този интервал стават и те, а ако съм втора смяна и съм от обяд на работа, да кажем че за тях няма особено значение и стават в този час и започват ме закачат, за да им сложа закуската.
По този въпрос сме единодушни. Предпочитат да си хапват Гурме, но само пастетите, тези дето са на хапки не са им особено интересни, защото представляват трудност и явно ги мързи да се напрягат. Сухата храна на Hills също я харесват, но я избягват, че е твърда.
Изпращам няколко снимки за да видите развитието им. Казвам няколко, защото почти всеки ден си правим нови снимки. Обичам да документирам развитието им.
Искрено ви благодаря, затова че ми позволихте да ги осиновя! НЯМА такава радост, особено ако преди дни си претърпял евтаназията на котка си..