Няма по-голямо удоволствие от това да видиш едно невинно добряче от улицата, спасено от купища ужаси, здраво прегърнато в ръцете на осиновителите, които ще го обичат до последния му дъх.
Бялата Уши беше изхвърлена на улицата в Нови Искър. Уплашена, разгонена, неориентирана – всичко в нея, начело с невероятните и уши, казваше: „трагедия“. Повечето домашни кучета нямат шанс да оцелеят сами навън – не знаят как да се пазят, не знаят как да си намерят храна, вода, къде да се стоплят… В приюта Уши яде и спа, после яде и спа, и тъкмо започна да забелязва, че наоколо и е голяма дандания, дойде Сергей Дмитриевич и я осинови. Каква неочаквано добра комбинация! Бъдете много щастливи заедно.
Мъничката Мери, изхвърлена като шепа живот в село Дръмша, се прибра без стопани в приемния си дом след последния осиновителски уикенд в Pets&U. Потресаващо! – помисли си всеки, който я е виждал. Съвсем правилно! – каза нейната осиновителка Силвия Александрова и взе своята Мери от Фермата. „Всяко куче има негов си човек“ – древна приютска мъдрост. И още една, нея вече я знаете: „Осиновителите са ангели.“
2х2 в Pets&U – котките с късмет!
Най-щастливият котешки уикенд се състоя в магазин Pets&U. За нас е огромна радост, че все повече хора избират да осиновят две котки заедно, а за самите котарашки – да не говорим!
Величка попаднала случайно на обявата за осиновителския уикенд, споделена във фейсбук на стената на приятелка. Идвайки с намерението да осинови Майк, въобще не е предполагала, че ще си тръгне и с Дона. Какво щастие за двете шушулки! Те вече живеят своя страхотен втори живот под кодови наименования Хензел и Гретел!
Рижко и Грей са двама от общо 20 несретници, изоставени от стопаните си във вилна зона край София. Като ви казваме, че правите чудеса за животните – не преувеличаваме. Защото няма друга дума освен „чудо“ за промяната в живота на герои като тях. Двамата бяха осиновени заедно – отново защото осиновителите им видяха колко са привързани един към друг и колко е важно за тях да се имат за опора.
Поздравления за Клаудио и Ракел, които взеха това правилно решение. Какъв само необикновен обрат на съдбата за тези другари! Как иначе – хубави неща се случват на хубавите хора. И животни.
Топли прегръдки за приемните стопани, които се грижат за толкова много котета и кутрета.
Страхотни сте, хора!
На добър час, Великани на Фермата
Ноември определено е месецът на д-р Мариета Станкова – трима от нейните най-любими герои намериха своите хора, и тя беше магьосницата, която ги свърза. Да срещнеш точния човек с точното куче си е талант, не всяко куче може да спечели сърцето ти, дори да си дошъл в приюта да осиновиш.
Какво е по-хубаво от това едно трудно за задомяване куче да намери своите хора? Разбира се – когато две трудни за задомяване кучета намерят своите хора! „Трудно за задомяване“ – отвратителен етикет. Под него се подвизават много от най-прекрасните ни кучета. Те са или много едри, или недостатъчно млади, или кафяви и черни на цвят… а в най-лошия случай – всички тези толкова нежелани от потенциалните осиновители характеристики.
Брунхилда и Итън имат от всичко по много. Но най-много – обич и преданост, както се убедиха невероятните Славейко и Емилия Петкови, техните осиновители. Те разгледаха фермерчетата и чуха разказите на д-р Станкова за всеки, който ги поинтересува.
От самото начало на сърцето им легна страхотната Брунхилда – грамадна кавказка овчарка на средна възраст, която прибрахме прясно-изхвърлена от Ботевградско шосе – щураше се паникьосано по платното между колите. Славейко и Емилия бяха дошли да осиновят едно куче, но ги трогна съдбата и нежния поглед на добряка Итън – нямаше как да го оставят.
Казана вкратце историята на Итън – осиновен и изоставен пак при нас след 4 години – е банална. Но всеки, който го познава – като малко бебенце още в стария приют, или като разкошен мил гигант във Фермата, знае какво златно сърце и колко много тъга и копнеж се крият зад думичката „Итън“.
Благодарности на семейство Петкови за комфорта, грижата и обичта, които ще дадат на тези „трудни за необичане“ кучета. Знаем, че нашите посланници в дома им ще отвърнат на тази огромна добрина с подобаваща обич и признателност.
Бийте фанфари! Изумителният гигант Канто намери най-неочаквано своето щастие с Пенка Чалъкова, сапруга и, двамата им синове и дъщеря им Йоанна, които дойдоха чак от Пловдив да се запознаят със самоедчето от Гурмазово. Дошли да вземат бяло пухкаво куче, те замръзнаха пред първата клетка, където 50-килограмовия, черен като въглен Канто, напрягаше всички гласови способности, с които разполагаше, за да ги оглуши. „Това е моето куче!!!“ каза Пенка – и това беше. Ама той е труден, ама той е грамаден, ама той е страшен, ама не е за апартамент, ама вие имате котка… „Със всичко ще се справим, той е наш, няма да го оставим“.
Всички, без Мариета, бяхме сигурни, че няма да дойдат за второто си посещение. После всички, без Мариета, бяхме сигурни, че Канто ще се върне още в деня след осиновяването си. И всички, без Мариета, грешахме. Защото ден след ден Канто е все по-обичан в новия си дом, учи се да се вози в асансьор, гледа накриво котката, докато гълта кюфтета, и постепенно се превръща в един добре охранен мъж в разцвета на силите си. Разбира се, с решаващата помощ на неговото ново семейство. Благодарим ви, доктор Чалъкова, че го намерихте и разпознахте. Ура!
– – – – – – – – – –
Тече кампания за събирането на средства за отопление на приют Фермата.
Молим, РАЗГЛЕДАЙТЕ ТУК и ако можете – помогнете с малко.
Човеците и животните от приют Фермата имат нужда от вашата помощ.