Изхвърлиха я от колата в края на града и потеглиха с мръсна газ. Точица първо тичаше, после пищеше, после трепереше… а после разбра какво значи наистина жажда. И после разбра какво значи наистина глад. И когато разбра какво е истински студ, легна, и реши да умре.
Когато я намериха Топлите Ръце, вече не можеше да стои на краката си. Дадоха и да пийне вода, и тя въздишаше. Пътуваха дълго, после лаеха много кучета, после системи някакви, разтревожени гласове… Точица не помни много от тогава. Само топлината. Само храната. Само нежните прегръдки.
Сега Точица е в своята малка клетка в приют Фермата. Самотно и е, иска прегръдки и копнее за свой, обичен човек. Ако вие сте този човек – елате да се запознаете с нея. Фермата е отворена всеки ден от 08 до 17 часа. А Точица ви очаква 24 часа в денонощието.