О, чудо! Успяхме да осъществим ТРАНСПОРТ IХ/2017.
Бусчето пропътува още 2300км до Холандия (и още толкова наобратно) – този път с 20 прекрасници на борда и всички са добре!
Не може да се каже, че мина без проблеми – всяко едно пътуване е умопомрачителен низ от административни спънки и налудна бюрокрация. Вероятно транспортите на АРС са най-проверяваното нещо от фалита на Лемън брадърс насам, но какво пък – това ни поддържа във форма. Рецитираме наредби и насън да ни бутнеш. А че нещо някакви кучета спасяваме и лекуваме, че нещо ги кастрираме и им търсим стопани, че работим социално отговорна работа, финансирана от даренията на хиляди хора… това държавата не я интересува. Това си е наш проблем.
Обаче колкото и да мърморим, каквито и нерви да сме хвърлили, дори да сме се клели, че „край! Повече никога няма да организираме транспорти! Никога, никога!“ още на първото обаждане от първите колеги по маршрута: „пристигнаха! Прекрасни са! Всичко е наред!“, забравяме целия този ужас и можем да мислим само за щастието, което настъпва в живота на нашите мишлета оттук-нататък. Защото те го заслужават:
Рики, Дики и Дона
Трима от сладурите на мама Майра – нежно бигълче, изхвърлено бременно на улицата тази зима и родило в дома на добра жена, която и дала посдлон. Семейството израстна в нашите карантинни – ужасно мили клепоушковци – и щом ги подготвихме, веднага се намериха хора, които да искат да споделят живота си с тях. На добър час!
Майка им – Майра, вече е у дома си, а четвъртото братче – Ники си има холански осиновители, но е с крипторхизъм и още не може да бъде кастриран. Неговите хора са му обещали – да го изчакат колкото е нужно.
Кучило Д2
Още един чувал изхвърлени бебета – 7 броя почти идентични момченца и момиченца – изключително мили същества, но… тъмни и едри. От онази „порода“, която е осъдена да живее вечно из клетките, ако не се намерят осиновители в ранна възраст.
Родени в нечий двор, те са оставени да сучат от мама, докато започнат да се хранят сами. Щом се отбили обаче – прав им път. Хоп – в кашона; бръм – някъде надалеч. Да плащат човешката безотговорност с глада, болката, и в крайна сметка – смъртта си…
Изумително е, но това всъщност е страничен ефект на по-доброто отношение, което развиват сънародниците към дворните си кучетата. Вече им е жал да ги давят като мъничета, за което много им благодарим. Уви, все още нямат самосъзнанието просто да кастрират мама…
На добър час, симпатяги! Щастливи сме, че животът ви не беше похабен.
Рени
Помолихме нашите колеги в Холандия да вземат Рени (страхливата дъщеричка на Райна, сестра на Росен), въпреки че е неспокойна и не е преодоляла напълно страха си към хората. Надявахме се, че в домашна обстановка – Рени ще се отпусне по-лесно.
Още с пристигането, приемната стопанка на Рени – Даниел, ни писа: „Такива ли са ви страхливите кучета? Рени беше първата, която изтича да ни провери, само проси галене и ходи подире ни.“
Приютът наистина не е за всяко куче, а Рени се чувства много добре на новото място.
Джоя и Люси
Две нови германки се пръкнаха на този иначе холандски транспорт – изхвърлени като бебета сестрички. Отгледани са от милосърдни хора, направили най-доброто за тях. Ваксинирали ги, обезпаразитили ги, отгледали ги добри и послушни, но… не се намерили кандидати за тях.
Люси и Джоя имат и трета, не по-малко мила сестричка, която обаче боледува от гъбички и се наложи да я задържим за лечение. А тези две са в чудесно здраве и вече махат с опашки при нашите колеги в Германия!
Бианка, Нешка и Дурга
Бианка и Нешка са две нежни сърца, отгледани от новородени в дома на прекрасни хора. Лесно е да познаеш кучешките деца на човешки „майки“ – толкова нежни, толкова привързани и прилепчиви. Най-нежните!
Тяхната най-добра приятелка и доведена сестричка Дурга също премина през приемен дом. Трите бяха неразделни тук и отпътуваха заедно към новите си семейства в Холандия.
Блага и Благой
Чудни дребосъчета – умни, дружелюбни, любопитни – две от четири изоставени да умрат от глад и жажда бебета с невероятен късмет.
Казват се така, защото са намерени на Благовещение. Свестни хора пускали дрон недалече от стария ни приют и… в пущинака, насред нищото – се натъкнали на тази картина:
Отдавна отмина времето, в което прибирахме от улицата майки с кучила. Сега бебетата се „образуват“ магически в кашони и торби около кофите, в горите, уви – в реките също.
Тях не ги раждат бездомни майки, а безотговорни човеци. Стопани на женски кучета, които не ги кастрират, а ги оставят да раждат по два пъти годишно, изхвърляйки малките им из градове и паланки – отбити или новородени…
Сивчо
Заедно сме от третия му месец, а сега е на две… Когато го видяхме за първи път, Сивчо беше педя бебок. С най-големите очи, от които ти става топло в сърцето. Малчо имаше жестоко пречупен крак и бяха нужни няколко операции и дълги месеци възстановяване, за да започне да го ползва отново.
Тогава Фермата все още нямаше клиника и цялата лечебница, документите и пациентите деляха едно помещение – сегашния ни „офис“. Ако не сте идвали – трудно ще си го представите: операционна маса, шкафове с лекарства, десетки клетки с пациенти, бюра и документи, хора, легени с оперирани… и над всичко това се извисява звънкия лай на ентусиаста Сивчо!
Нашето чернооко момче изживя детството си в клетка, но си струваше. Защото сега тича по зелени ливади и обследва Холандия с новите си стопани. А пък, в някоя тиха лятна вечер, ако се обърнете на северозапад, и се заслушате внимателно, може би ще го чуете как ви праща поздрав с вечерния лай.
Лучия
Прекрасната душица Лучия живееше в района на бензиностанция Лукойл. Наистина чудесно създание – на никого никога не е попречила. Какво точно е накарало съседите да подадат сигнал, че била агресивна – не знаем. Но тогава, вместо да отиде в общински приют Богров, си я прибрахме ние.
5-годишна кучица, сива, улична – не е точно кучето, които събира тълпи от кандидати пред клетката си. Добре, че на помощ и се притече нашата холандска приятелка Селма и намери хората, които ще я обичат завинаги. Лучия е вече при новите си стопани в Холандия!
Къри
Намерен буквално насред нищото, Къри не се оказа болонката, за която го помислихме първоначално, а грамаден, пухкав юнак, вероятно кръстоска с бобтейл. Рошльото извади късмет да отрасне в чудесен приемен дом и да замине направо от там при своето ново холандско семейство.
Това са кадри от първите мигове след пристигането на буса – нашите дечурлига в двора на Даниел, с нейните пиринейски овчарки – гигантските бавачки на безспирния поток от български бебета за задомяване:
И още малко снимки – от приемните домове и новия свят на нашите мили муцунки, специално за вас – хората, които направиха новия им живот възможен!