Гръм, момчето от трафопоста
Донесоха ги работници от енергото – Гръм и Мълния, две ситни сиви мишки, които някой успял да набута през висок отвор в работещ трафопост. Бяха обезводнени и уплашени, но впечатляващо – живи. Трябваха ни около два месеца, за да ги подготвим, и дори имаше кандидати за тях в Холандия. Но тъкмо преди пътуването Гръм нещо се разкуца и Мълния отпътува сама. Бързо се изясни, че момчето просто си е протрило лапичката, но вече беше късно – никой не го чакаше от другата страна на нашата „линия на живота“.
Щяхме да се пръснем от яд, а то е било за добро. Няколко месеца по-късно Гръм беше намерен от своите хора тук, във Фермата. Това са Радостина Георгиева и Георги Върбенов – двама прекрасни млади лекари, които посветиха много време на това да намерят точно своето куче във Фермата. И го срещнаха:
„Много искам да ви благодаря за грижите които сте полагали за Гръм! Нямаме никакви трудности с разходките – държи се прекрасно с хора, кучета и даже с котки, не се дърпа, всичко си върши навън, даже страхът от стълби вече започва да отслабва.
Не сме очаквали всичко да стане толкова лесно и безпроблемно. Ще сме ви вечно признателни, че ни позволихте да добавим това щастие в живота си!“
Пити – мама беше питбул
Едно бебе-мъдрец, без преувеличение, невероятен стабиляга. Пити живя с нас 2 месеца – време, в което имаше много за какво да се хване, та да се почувства объркан и изоставен. Но не! Карантини, ваксини, кастрации, местеници, съквартиранти, тартори, доброволци, лекари – нищо не е в състояние да разбута умния Пити.
Днес нашият красавец вече радва Жоро Иванов и неговите съпругата и дъщеря, в дома им в село Мирково. Стана чудесно, защото така и Пити си има свое куче – един микро-симпатяга, с когото се редуват кой ще играе възглавницата. На добър час!
Джекил Джуниър
Шушулко Джекил изкара цялата си карантина, надничащ от скромен бокс в коридора. Може да е само една шепа мушица, но просто нямаше място никъде за него. Предвид скромния му размер и начина, по който се появи в приюта, предполагаме че е взет от някого за домашен любимец, а после скоропостижно натирен навън да се оправя сам. Което той (определено) не би могъл да направи със своите впечатляващи 3 200 грама тегло…
Алтънай Бошнакова и семейството и идваха в приюта няколко пъти. Тук винаги има сума ти бебета, но нещо не се харесаха с никого. Докато не освободихме дребиус от карантина. Щом се видяха – беше ясно. А сега нашето прекрасно момче вече е любимото куче на семейството в село Церовище!
Рошка, излекувана от дирофилария
Изхвърлена на улицата неясно защо или от кого, Рошка намерила приятели сред кучкарите в квартала. Не се оправяла, но те започнали да я хранят, да я пазят и да търсят варианти за задомяването и. Така Рошка стигна до Фермата, а тук още с влизането се сдоби с армаган – диагноза от най-страшните. Дирофилариоза – червеи в сърцето.
С решаващата помощ на дарителите беше купено скъпо-струващото лекарство. Рошка премина през месец пре-медикация и вече беше затворена в затъмнената клетка (където обездвижваме кучетата на лечение от дирофилариоза), когато в приюта дойдоха Ирина Гьочева и Румелин Маринов. Не ни е ясно точно как успяха да видят Роши в тъмния ъгъл, но я видяха – и още как.
Ирина и Румелин винаги са гледали спасени кучета. Последното им момиче, Роза, си отишло на преклонна възраст и те решили да дадат щастие на душа от приюта. Така Рошка се сдоби с най-прекрасните хора и възможност да довърши лечението си у дома!
Сладката Симоник
С черна перла се сдобиха дечицата на Борислава и Георги Неделчеви! Наистина не сгрешика като избраха за другарче малката Симоник, нежно и внимателно кутренце на 3 месеца.
Голямото семейство изчака да вземе Симоник и замина за лятната си къща. Ще останат там, докато дойде време за училище, а после всички вкупом, начело с черното кокиче, ще се приберат в апартамента в София за студените месеци. Пожелаваме им много прекрасни лета заедно!
Далми, 5 години в клетка
Бяха първите месеци на 2013-та година, когато приехме Далми полу-жив във стария ни приют. Имаше тежка инфекция на пикочните канали и беше се засилил натам, откъдето няма връщане. Тогава той още беше снажен юнак в разцвета на силите си, а ние – наивници, които си мислеха, че като прилича на далматин – ще си намери бързо хора.
Както се досещате – не си ги. Нещо повече – направо пусна корени в клетката си. Добре, че беше неговия първи приятел Джекил, с когото споделяха скука и лай, лай и скука, ден след ден, месец след месец… Октомври миналата година обаче в живота на Далми се появи един ангел – Джили, от Англия. Джили и Далми не се познават, но тя направи нещо голямо за него – публикува обявата му в британския сайт за далматини в беда.
Така в живота на Далми се появи Карен Агате-Хилтън – прекрасен човек, дал щастлив живот на не един и два далматина в беда през годините. Писахме си много, но за да бъде сигурна – Карен реши направо да дойде да се запознаят. И наистина – дойде. И като се видяха – се обикнаха. И се реши – Далми заминава в Англия!
Няма да ви товарим с логистични истории. Важното е, че днес нашето момче вече има своето място под слънцето – на черния диван до телевизора в дневната на Карен, нейния съпруг и другата им далматинка – Мег! Далми е щастлив, Карен е щастлива, а ние – още повече!!!
На добър час!